Габриел Алон от Мосад се завръща
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
СМЪРТ В КОРНУОЛ
от Даниъл Силва
Обем: 376 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978–954–26–2418-9
Превод: Гриша Атанасов
Жестоко ликвидиране, липсващ шедьовър на Пикасо и заплетена тайнственост, която единствено Габриел Алон може да позволи
Очаквайте „ Смърт в Корнуол “ на 1 7 декември!
За създателя
Даниъл Силва е притежател на награди и първи в класацията на създатели на бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “, измежду които „ Портретът на един разузнавач “, „ Английското момиче “, „ Крадецът “, „ Английският разузнавач “, „ Орденът “, „ Челистката “ и други Той е най-известен с дългогодишната си серия трилъри, в които основен воин е шпионинът и реставратор на творби на изкуството Габриел Алон. Книгите на Силва получават високи оценки от критиците по целия свят и са преведени на повече от трийсет езика. Той живее във Флорида със брачната половинка си, телевизионната журналистка Джейми Гангъл, и техните близнаци – Лили и Николас.
За книгата
След бомбения атентат във Виена, който погубва сина му, Габриел Алон намира леговище в селцето Порт Навас в живописното британско графство Корнуол, където се сближава с единайсетгодишия Тимъти Пийл.
Затова, когато след години детектив сержант Пийл го моли да му помогне в следствието на убийството на Шарлот Блейк – професор по история на изкуството от Оксфорд, Алон неотложно отпътува за Корнуол. На пръв взор наподобява като дело на нечовечен сериен палач, само че няколко дребни несъответствия разсънват съмненията на Габриел. Скоро той открива, че професор Блейк е проучвала заграбена от нацистите картина на Пикасо на стойност над 100 милиона $, която може да има връзка със гибелта й.
Впрягайки артистичния си гений, Алон основава шест фалшификата на международни шедьоври, с които да подмами притежателя на картината на Пикасо… и възможен палач на професор Блейк. Легендарният разузнавач се впуска в гонене на рисков и непредвидим съперник, което го води от скалите на Корнуол до омайващия средиземноморски остров Корсика и до самото сърце на Лондон.
Откъс
Седалището на NDB – дребната, само че ефикасна швейцарска работа за вътрешна сигурност и външно разузнаване, се намираше на Папиермюлещрасе 20 в спокойната швейцарска столица Берн. Кристоф Бител, новоназначеният общоприет шеф на NDB, председателстваше среща на началниците на отделите си, когато в 16,12 ч. получи позвъняване на персоналния си мобилен телефон. След като видя името, изписано на екрана, той се извини, с цел да организира диалога в уединението на кабинета си. По-късно се радваше, че го е направил.
– Това може да ви изненада – сподели той, – само че съм податлив да затворя и да се върна на срещата си.
– На ваше място не бих го направил, Бител.
– Да чуем за какво.
Обяснението беше с дълготрайност по-малко от трийсет секунди и включваше изчезнала картина, мъртъв артдилър и може би най-известната жена в Швейцария. Въпреки това Бител беше сигурен, че е научил единствено дребна част от историята.
– Дори не си помисляйте да напускате тази изложба. Ще дойда в Женева колкото се може по-бързо.
Криминалните случаи не бяха в компетенциите на NDB – не и в случай че не бяха свързани с шпионаж или опасност за сигурността на Конфедерацията, какъвто този случай, най-малко към този момент, не беше. Той обаче представляваше евентуална опасност за швейцарските бизнес ползи – даже и единствено заради обстоятелството, че закононарушението бе осъществено на територията на Женевската свободна зона. Обектът към този момент бе станал причина за няколко притеснителни абсурда, в това число един, в който беше забъркан прочут италиански търговец на заграбени антики. Ако трябваше да се каже истината, Бител не обичаше Свободната зона и международните супербогаташи, които криеха съкровищата си там. Все отново в негов интерес и в полза на Швейцария беше да се предотвратят възможните вреди.
И по този начин, Кристоф Бител се обади на началника на полицията на кантон Женева и изясни обстановката по най-хубавия вероятен метод. И началникът, който основателно се усъмни в точността на казаното, се съгласи, че е нужна поверителност. Веднага се обади на началника на престъпния отдел на полицията и в 16,27 ч. първите детективи влязоха в неугледната административна постройка в южния завършек на Свободната зона. По пътя към асансьора те инструктираха дежурния охранител във фоайето да заключи всички порти на постройката и да остане на поста си до второ разпореждане. Не си направиха труда да му кажат къде отиват или за какво са там.
На горния етаж почукаха на стъклената врата на изложба „ Рикар “ и бяха посрещнати от мъж със междинен растеж и телосложение, облечен най-вече в черно. Придружаваха го две дами, едната от които детективите разпознаха незабавно, а другата – не. Жертвата се намираше в кабинета си, на пода лежеше празна рамка. В една от двете изложбени зали на галерията имаше шест картини на шестима от най-известните художници, живели в миналото, или най-малко по този начин се стори на детективите. Странното бе, че и шестте произведения бяха нарязани на лентички.
За малко време те откриха, че облеченият в преобладаващо черно господин в действителност е именитият някогашен шпионин Габриел Алон, че по-възрастната от двете дами в действителност е фамозната цигуларка Анна Ролф, а втората жена, датска гражданка на име Ингрид Йохансен, е асистентка на мадам Ролф. Последвалите разпити разкриха, че те са пристигнали в галерията в 16,00 ч., с цел да сключат договорка, обхващаща няколко скъпи творби на изкуството, в това число сюрреалистична картина на Пабло Пикасо от 1937 година Бившият шпионин проникнал в галерията, като разрушил ключалката, след което открил, че мосю Рикар е бил погубен, а картината на Пикасо – открадната.
– Имате ли визия кой може да го е направил?
– Обзалагам се, че е индивидът, който е пристигнал в галерията броени часове преди нас. Охранителят долу безспорно го е огледал добре. Всъщност, в случай че би трябвало да предположа, може би даже има някакъв видеозапис.
Един от детективите се насочи надолу към фоайето, с цел да поговори с охранителя. Да, в изложба „ Рикар “ имало клиент по-рано този следобяд, наедрял немец в края на трийсетте години. Пристигнал в 14,17 ч. и носел куфарче за преместване на картини. Същото куфарче носел и когато напуснал постройката почти 10 минути по-късно.
– Име?
– Андреас Хофман.
– Погледнахте ли персоналната му карта?
Охранителят поклати глава.
– Откъде да взема видеозаписа?
– В централния офис на службата за сигурност.
Намираше се в основната административна постройка на Свободната зона. Но както се оказа, там не можеха да се видят изображения на едрия немец. Изглежда, някой беше хакнал компютърната мрежа на Свободната зона и бе изтрил запаметените видеозаписи за последните шест месеца. В този миг убийството на Едмон Рикар, галерист в Женевската свободна зона, се трансформира в проблем на Кристоф Бител и NDB.
Наближаваше 20,00 ч., когато шефът на швейцарското разузнаване най-накрая дойде в Женева. Той се насочи не към Свободната зона, а към централата на полицията на кантона на Плас дьо Корнавен. Световноизвестната цигуларка и нейната асистентка се намираха в столовата за личния състав, заобиколени от няколко възхитени служители на реда. Бившият шпионин беше в стаята за разпити, където бе разпитан обширно от началника на престъпния отдел. Тъй като диалогът се записваше, въпросният не беше задоволително прям. Но версията на историята, която той даде на Кристоф Бител, приближен другар и сътрудник от предходния му живот, беше в по-голямата си част точна.
– Знаете ли какъв брой закононарушения сте направили?
– Всъщност нито едно.
– Изпращането на тези шест картини от Португалия в Свободната зона е нарушаване на швейцарското законодателство.
– Картините обаче не бяха същински.
– Още едно закононарушение от ваша страна – сподели Бител. Беше висок, плешив и очилат, с хладното държание на частен банкер от Цюрих. – Излишно е да споделям, че тук, в Швейцария, е нелегално да се търгува с подправени картини.
– Но аз не съм полагал старания да се покровителствам от работата си. Следователно не съм взел участие в противозаконна активност.
– Ами договорът за продажба на бюрото на господин Рикар?
– Никога нямаше да разреша на Анна да го подпише. Сделката беше измама от моя страна, с цел да намеря Пикасо.
– Който в този момент още веднъж липсва.
Габриел не отговори.
– Трябваше да дойдете при мен още първоначално – сподели Бител.
– И какво щяхте да извършите?
– Щях да предам въпроса на проверяващия магистрат тук, в Женева, а магистратът щеше да извърши задълбочена инспекция.
– Което щеше да отнеме години и да даде на притежателя на Пикасо задоволително време да го реалокира другаде.
– Имаме закони, Алон.
– И тези закони вършат съвсем невероятно за законните притежатели на заграбени по време на холокоста творби на изкуството да си върнат собствеността.
Бител не предложи отговор, тъй като подобен нямаше. Обаче допусна, че този случай би могъл да е друг.
– Защо? – попита Габриел.
– От известно време нашите данъчни и митнически управляващи са обезпокоени от мащаба и законността на активността на мосю Рикар. За страдание, липсваше предпочитание да се направи нещо по въпроса.
– Шокиран съм да го чуя.
Бител сви плещи, с цел да покаже оскърбление или примирие, или нещо по средата.
– Това е бизнесът на Швейцария, Алон. Ние задоволяваме потребностите на международните супербогаташи. Само Женевската свободна зона притегля всяка година благосъстояния за милиарди долари в нашата дребна страна без изход на море.
– Ето за какво вие и вашите другари от полицията на кантона обезверено се пробвате да намерите метод да прикриете обстоятелството, че някой е хакнал компютърната мрежа на Свободната зона и е откраднал картина на стойност над 100 милиона $. В противоположен случай международните супербогаташи може да решат да съхраняват картините и златните си кюлчета в Сингапур или Делауер вместо в Швейцария.
– Твърде действителна опция.
– Как ще се справите с това?
– По същия метод, по който съм се справял с всяка друга неразбория, която забърквахте в Швейцария.
– Аз не съм бил там?
Бител поклати глава.
– Нито пък приятелката ви Анна Ролф.
– Как възнамерявате да обясните мъртвия артдилър?
– Полицията на кантона ще изследва няколко вероятни теории, като никоя от тях не включва Пикасо, който в миналото е бил благосъстоятелност на парижки евреин, погубен в Аушвиц. Вие обаче ще продължите да търсите картината – и несъмнено, килъра на мосю Рикар. И няма да съобщавате за откритията си на никого, с изключение на на мен.
– А в случай че откажа великодушното ви предложение?
– Полицията на кантона няма да има различен избор, с изключение на да арестува асистентката на Анна Ролф. Очевидно е, че тя има повече от бегла аналогия със обвинената за обира, осъществен наскоро в хотел „ Метропол “.
– С цялостно съображение – сподели Габриел.
– Казват, че е първокласна професионална крадла.
– Трябва да я видите с клавиатурата.
– Смятате ли, че може да проникне в компютърната мрежа на Женевската свободна зона?
Габриел се усмихна.
– Страхувах се, че в никакъв случай няма да попитате.
п редставя
СМЪРТ В КОРНУОЛ
от Даниъл Силва
Обем: 376 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978–954–26–2418-9
Превод: Гриша Атанасов
Жестоко ликвидиране, липсващ шедьовър на Пикасо и заплетена тайнственост, която единствено Габриел Алон може да позволи
Очаквайте „ Смърт в Корнуол “ на 1 7 декември!
За създателя
Даниъл Силва е притежател на награди и първи в класацията на създатели на бестселъри на „ Ню Йорк Таймс “, измежду които „ Портретът на един разузнавач “, „ Английското момиче “, „ Крадецът “, „ Английският разузнавач “, „ Орденът “, „ Челистката “ и други Той е най-известен с дългогодишната си серия трилъри, в които основен воин е шпионинът и реставратор на творби на изкуството Габриел Алон. Книгите на Силва получават високи оценки от критиците по целия свят и са преведени на повече от трийсет езика. Той живее във Флорида със брачната половинка си, телевизионната журналистка Джейми Гангъл, и техните близнаци – Лили и Николас.
За книгата
След бомбения атентат във Виена, който погубва сина му, Габриел Алон намира леговище в селцето Порт Навас в живописното британско графство Корнуол, където се сближава с единайсетгодишия Тимъти Пийл.
Затова, когато след години детектив сержант Пийл го моли да му помогне в следствието на убийството на Шарлот Блейк – професор по история на изкуството от Оксфорд, Алон неотложно отпътува за Корнуол. На пръв взор наподобява като дело на нечовечен сериен палач, само че няколко дребни несъответствия разсънват съмненията на Габриел. Скоро той открива, че професор Блейк е проучвала заграбена от нацистите картина на Пикасо на стойност над 100 милиона $, която може да има връзка със гибелта й.
Впрягайки артистичния си гений, Алон основава шест фалшификата на международни шедьоври, с които да подмами притежателя на картината на Пикасо… и възможен палач на професор Блейк. Легендарният разузнавач се впуска в гонене на рисков и непредвидим съперник, което го води от скалите на Корнуол до омайващия средиземноморски остров Корсика и до самото сърце на Лондон.
Откъс
Седалището на NDB – дребната, само че ефикасна швейцарска работа за вътрешна сигурност и външно разузнаване, се намираше на Папиермюлещрасе 20 в спокойната швейцарска столица Берн. Кристоф Бител, новоназначеният общоприет шеф на NDB, председателстваше среща на началниците на отделите си, когато в 16,12 ч. получи позвъняване на персоналния си мобилен телефон. След като видя името, изписано на екрана, той се извини, с цел да организира диалога в уединението на кабинета си. По-късно се радваше, че го е направил.
– Това може да ви изненада – сподели той, – само че съм податлив да затворя и да се върна на срещата си.
– На ваше място не бих го направил, Бител.
– Да чуем за какво.
Обяснението беше с дълготрайност по-малко от трийсет секунди и включваше изчезнала картина, мъртъв артдилър и може би най-известната жена в Швейцария. Въпреки това Бител беше сигурен, че е научил единствено дребна част от историята.
– Дори не си помисляйте да напускате тази изложба. Ще дойда в Женева колкото се може по-бързо.
Криминалните случаи не бяха в компетенциите на NDB – не и в случай че не бяха свързани с шпионаж или опасност за сигурността на Конфедерацията, какъвто този случай, най-малко към този момент, не беше. Той обаче представляваше евентуална опасност за швейцарските бизнес ползи – даже и единствено заради обстоятелството, че закононарушението бе осъществено на територията на Женевската свободна зона. Обектът към този момент бе станал причина за няколко притеснителни абсурда, в това число един, в който беше забъркан прочут италиански търговец на заграбени антики. Ако трябваше да се каже истината, Бител не обичаше Свободната зона и международните супербогаташи, които криеха съкровищата си там. Все отново в негов интерес и в полза на Швейцария беше да се предотвратят възможните вреди.
И по този начин, Кристоф Бител се обади на началника на полицията на кантон Женева и изясни обстановката по най-хубавия вероятен метод. И началникът, който основателно се усъмни в точността на казаното, се съгласи, че е нужна поверителност. Веднага се обади на началника на престъпния отдел на полицията и в 16,27 ч. първите детективи влязоха в неугледната административна постройка в южния завършек на Свободната зона. По пътя към асансьора те инструктираха дежурния охранител във фоайето да заключи всички порти на постройката и да остане на поста си до второ разпореждане. Не си направиха труда да му кажат къде отиват или за какво са там.
На горния етаж почукаха на стъклената врата на изложба „ Рикар “ и бяха посрещнати от мъж със междинен растеж и телосложение, облечен най-вече в черно. Придружаваха го две дами, едната от които детективите разпознаха незабавно, а другата – не. Жертвата се намираше в кабинета си, на пода лежеше празна рамка. В една от двете изложбени зали на галерията имаше шест картини на шестима от най-известните художници, живели в миналото, или най-малко по този начин се стори на детективите. Странното бе, че и шестте произведения бяха нарязани на лентички.
За малко време те откриха, че облеченият в преобладаващо черно господин в действителност е именитият някогашен шпионин Габриел Алон, че по-възрастната от двете дами в действителност е фамозната цигуларка Анна Ролф, а втората жена, датска гражданка на име Ингрид Йохансен, е асистентка на мадам Ролф. Последвалите разпити разкриха, че те са пристигнали в галерията в 16,00 ч., с цел да сключат договорка, обхващаща няколко скъпи творби на изкуството, в това число сюрреалистична картина на Пабло Пикасо от 1937 година Бившият шпионин проникнал в галерията, като разрушил ключалката, след което открил, че мосю Рикар е бил погубен, а картината на Пикасо – открадната.
– Имате ли визия кой може да го е направил?
– Обзалагам се, че е индивидът, който е пристигнал в галерията броени часове преди нас. Охранителят долу безспорно го е огледал добре. Всъщност, в случай че би трябвало да предположа, може би даже има някакъв видеозапис.
Един от детективите се насочи надолу към фоайето, с цел да поговори с охранителя. Да, в изложба „ Рикар “ имало клиент по-рано този следобяд, наедрял немец в края на трийсетте години. Пристигнал в 14,17 ч. и носел куфарче за преместване на картини. Същото куфарче носел и когато напуснал постройката почти 10 минути по-късно.
– Име?
– Андреас Хофман.
– Погледнахте ли персоналната му карта?
Охранителят поклати глава.
– Откъде да взема видеозаписа?
– В централния офис на службата за сигурност.
Намираше се в основната административна постройка на Свободната зона. Но както се оказа, там не можеха да се видят изображения на едрия немец. Изглежда, някой беше хакнал компютърната мрежа на Свободната зона и бе изтрил запаметените видеозаписи за последните шест месеца. В този миг убийството на Едмон Рикар, галерист в Женевската свободна зона, се трансформира в проблем на Кристоф Бител и NDB.
Наближаваше 20,00 ч., когато шефът на швейцарското разузнаване най-накрая дойде в Женева. Той се насочи не към Свободната зона, а към централата на полицията на кантона на Плас дьо Корнавен. Световноизвестната цигуларка и нейната асистентка се намираха в столовата за личния състав, заобиколени от няколко възхитени служители на реда. Бившият шпионин беше в стаята за разпити, където бе разпитан обширно от началника на престъпния отдел. Тъй като диалогът се записваше, въпросният не беше задоволително прям. Но версията на историята, която той даде на Кристоф Бител, приближен другар и сътрудник от предходния му живот, беше в по-голямата си част точна.
– Знаете ли какъв брой закононарушения сте направили?
– Всъщност нито едно.
– Изпращането на тези шест картини от Португалия в Свободната зона е нарушаване на швейцарското законодателство.
– Картините обаче не бяха същински.
– Още едно закононарушение от ваша страна – сподели Бител. Беше висок, плешив и очилат, с хладното държание на частен банкер от Цюрих. – Излишно е да споделям, че тук, в Швейцария, е нелегално да се търгува с подправени картини.
– Но аз не съм полагал старания да се покровителствам от работата си. Следователно не съм взел участие в противозаконна активност.
– Ами договорът за продажба на бюрото на господин Рикар?
– Никога нямаше да разреша на Анна да го подпише. Сделката беше измама от моя страна, с цел да намеря Пикасо.
– Който в този момент още веднъж липсва.
Габриел не отговори.
– Трябваше да дойдете при мен още първоначално – сподели Бител.
– И какво щяхте да извършите?
– Щях да предам въпроса на проверяващия магистрат тук, в Женева, а магистратът щеше да извърши задълбочена инспекция.
– Което щеше да отнеме години и да даде на притежателя на Пикасо задоволително време да го реалокира другаде.
– Имаме закони, Алон.
– И тези закони вършат съвсем невероятно за законните притежатели на заграбени по време на холокоста творби на изкуството да си върнат собствеността.
Бител не предложи отговор, тъй като подобен нямаше. Обаче допусна, че този случай би могъл да е друг.
– Защо? – попита Габриел.
– От известно време нашите данъчни и митнически управляващи са обезпокоени от мащаба и законността на активността на мосю Рикар. За страдание, липсваше предпочитание да се направи нещо по въпроса.
– Шокиран съм да го чуя.
Бител сви плещи, с цел да покаже оскърбление или примирие, или нещо по средата.
– Това е бизнесът на Швейцария, Алон. Ние задоволяваме потребностите на международните супербогаташи. Само Женевската свободна зона притегля всяка година благосъстояния за милиарди долари в нашата дребна страна без изход на море.
– Ето за какво вие и вашите другари от полицията на кантона обезверено се пробвате да намерите метод да прикриете обстоятелството, че някой е хакнал компютърната мрежа на Свободната зона и е откраднал картина на стойност над 100 милиона $. В противоположен случай международните супербогаташи може да решат да съхраняват картините и златните си кюлчета в Сингапур или Делауер вместо в Швейцария.
– Твърде действителна опция.
– Как ще се справите с това?
– По същия метод, по който съм се справял с всяка друга неразбория, която забърквахте в Швейцария.
– Аз не съм бил там?
Бител поклати глава.
– Нито пък приятелката ви Анна Ролф.
– Как възнамерявате да обясните мъртвия артдилър?
– Полицията на кантона ще изследва няколко вероятни теории, като никоя от тях не включва Пикасо, който в миналото е бил благосъстоятелност на парижки евреин, погубен в Аушвиц. Вие обаче ще продължите да търсите картината – и несъмнено, килъра на мосю Рикар. И няма да съобщавате за откритията си на никого, с изключение на на мен.
– А в случай че откажа великодушното ви предложение?
– Полицията на кантона няма да има различен избор, с изключение на да арестува асистентката на Анна Ролф. Очевидно е, че тя има повече от бегла аналогия със обвинената за обира, осъществен наскоро в хотел „ Метропол “.
– С цялостно съображение – сподели Габриел.
– Казват, че е първокласна професионална крадла.
– Трябва да я видите с клавиатурата.
– Смятате ли, че може да проникне в компютърната мрежа на Женевската свободна зона?
Габриел се усмихна.
– Страхувах се, че в никакъв случай няма да попитате.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ